diesto (Данаил Антонов)
1039 617
25.03.2012 г., 14:08 ч.

Отчуждени 

  Поезия » Любовна
924 0 1
Седим си просто ей така,
прегърнати от самотата си,
обвити сме в крещяща тишина
и спомени, като остатъци...

мълчим разголени,
събличаме се с погледи,
телата ни са влюбени,
душите ни - обречени...

и аз, и ти... разлюбихме съдбите си,
вървим в път като змийски език,
любовта ни е като музейни свитъци
на витрината в лъскав бутик...

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??