diesto (Данаил Антонов)
1014 588
Mar 25, 2012, 2:08 PM

Отчуждени 

  Poetry » Love
855 0 1
Седим си просто ей така,
прегърнати от самотата си,
обвити сме в крещяща тишина
и спомени, като остатъци...

мълчим разголени,
събличаме се с погледи,
телата ни са влюбени,
душите ни - обречени...

и аз, и ти... разлюбихме съдбите си,
вървим в път като змийски език,
любовта ни е като музейни свитъци
на витрината в лъскав бутик...

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??