9 jun 2022, 10:04

Отдаден

676 1 0

Дето се е убивал този жадувайки за живот в открито море. Е погубвал и най - хубавите си мечти. Да се отдаде ! Простирайки ръце към притихналата бездна на морето. Неведнъж стоял е , над бездната надвесен , с горда мъка в душата си живял е. В заключени простори , неумолима пустота. Той често сам себе си не разбира , обхванат от дълбоки ,но неясни пориви. Разтърсван от полюсни чувства. На границата на два свята. Той е често мрак или искрят рани. Приел съдба на пленник в самота , той умира със тъгите на милион сърца и светло се ражда - разнолика нестройна душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...