Дето се е убивал този жадувайки за живот в открито море. Е погубвал и най - хубавите си мечти. Да се отдаде ! Простирайки ръце към притихналата бездна на морето. Неведнъж стоял е , над бездната надвесен , с горда мъка в душата си живял е. В заключени простори , неумолима пустота. Той често сам себе си не разбира , обхванат от дълбоки ,но неясни пориви. Разтърсван от полюсни чувства. На границата на два свята. Той е често мрак или искрят рани. Приел съдба на пленник в самота , той умира със тъгите на милион сърца и светло се ражда - разнолика нестройна душа.
© Георги Георгиев Всички права запазени