9 abr 2007, 19:38

Отдаденост

  Poesía
623 0 0

Тъй студен в чуждите очи,
но усмихнат пред мен стоиш.
Безчувствен те осъждат,
а душа голяма в тебе виждам.
Заслепени от хладнокръвния ти поглед,
а аз опиянена от неговата дълбочина.
Готови са да ограбят и малкото, което имаш,
а аз - душата си да дам за теб.
С лицемерно изражение опитват се да те повалят,
а аз в странично наблюдение - да те предпазя.
Без да знаят заедно работят срещу теб,
а аз сама - готова с тях да се преборя.
Черната им зла енергия срещу теб,
сякаш е насочена към мен, отдадена на теб.
Кой ще победи и кой ще падне победен?
Победител винаги ще е Любовта,
а победен - Дребнавостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...