9 апр. 2007 г., 19:38

Отдаденост

618 0 0

Тъй студен в чуждите очи,
но усмихнат пред мен стоиш.
Безчувствен те осъждат,
а душа голяма в тебе виждам.
Заслепени от хладнокръвния ти поглед,
а аз опиянена от неговата дълбочина.
Готови са да ограбят и малкото, което имаш,
а аз - душата си да дам за теб.
С лицемерно изражение опитват се да те повалят,
а аз в странично наблюдение - да те предпазя.
Без да знаят заедно работят срещу теб,
а аз сама - готова с тях да се преборя.
Черната им зла енергия срещу теб,
сякаш е насочена към мен, отдадена на теб.
Кой ще победи и кой ще падне победен?
Победител винаги ще е Любовта,
а победен - Дребнавостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....