19 ago 2009, 16:09

Отдаденост

990 0 3

Отдадох ти сърцето си, душата,

отдадох ти всяка моя частица.

Предадох си във твоите ръце съдбата,

в краката ти се свлякох, като ранена птица.

Отдадох ти щастието и болката си,

всичко мое на теб отдадох,

в прегръдките ти хвърлих тялото си,

ангел мой, цялата ти се отдадох.

Допуснах те до себе си.

Всичко свое споделих със теб.

Допуснах те и в себе си.

Сринах всички прегради от лед.

Но ти, все още се боиш от мен,

отдалечаваш се всеки ден.

Не ме допускаш в сърцето си,

не ме допускаш в ума си...

Аз искам само да те разбера

и в твоя свят да се приютя.

До тебе близо да съм искам,

душата си към твоята да притискам.

Разбий оковите си тежки,

които от любовта ми те отделят.

Отдай ми всичките си чувства горещи -

те са, за да се споделят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Тодорова-Вачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...