19 ago 2009, 16:09

Отдаденост

981 0 3

Отдадох ти сърцето си, душата,

отдадох ти всяка моя частица.

Предадох си във твоите ръце съдбата,

в краката ти се свлякох, като ранена птица.

Отдадох ти щастието и болката си,

всичко мое на теб отдадох,

в прегръдките ти хвърлих тялото си,

ангел мой, цялата ти се отдадох.

Допуснах те до себе си.

Всичко свое споделих със теб.

Допуснах те и в себе си.

Сринах всички прегради от лед.

Но ти, все още се боиш от мен,

отдалечаваш се всеки ден.

Не ме допускаш в сърцето си,

не ме допускаш в ума си...

Аз искам само да те разбера

и в твоя свят да се приютя.

До тебе близо да съм искам,

душата си към твоята да притискам.

Разбий оковите си тежки,

които от любовта ми те отделят.

Отдай ми всичките си чувства горещи -

те са, за да се споделят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Тодорова-Вачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...