Aug 19, 2009, 4:09 PM

Отдаденост

  Poetry » Love
984 0 3

Отдадох ти сърцето си, душата,

отдадох ти всяка моя частица.

Предадох си във твоите ръце съдбата,

в краката ти се свлякох, като ранена птица.

Отдадох ти щастието и болката си,

всичко мое на теб отдадох,

в прегръдките ти хвърлих тялото си,

ангел мой, цялата ти се отдадох.

Допуснах те до себе си.

Всичко свое споделих със теб.

Допуснах те и в себе си.

Сринах всички прегради от лед.

Но ти, все още се боиш от мен,

отдалечаваш се всеки ден.

Не ме допускаш в сърцето си,

не ме допускаш в ума си...

Аз искам само да те разбера

и в твоя свят да се приютя.

До тебе близо да съм искам,

душата си към твоята да притискам.

Разбий оковите си тежки,

които от любовта ми те отделят.

Отдай ми всичките си чувства горещи -

те са, за да се споделят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...