Aug 19, 2009, 4:09 PM

Отдаденост

  Poetry » Love
997 0 3

Отдадох ти сърцето си, душата,

отдадох ти всяка моя частица.

Предадох си във твоите ръце съдбата,

в краката ти се свлякох, като ранена птица.

Отдадох ти щастието и болката си,

всичко мое на теб отдадох,

в прегръдките ти хвърлих тялото си,

ангел мой, цялата ти се отдадох.

Допуснах те до себе си.

Всичко свое споделих със теб.

Допуснах те и в себе си.

Сринах всички прегради от лед.

Но ти, все още се боиш от мен,

отдалечаваш се всеки ден.

Не ме допускаш в сърцето си,

не ме допускаш в ума си...

Аз искам само да те разбера

и в твоя свят да се приютя.

До тебе близо да съм искам,

душата си към твоята да притискам.

Разбий оковите си тежки,

които от любовта ми те отделят.

Отдай ми всичките си чувства горещи -

те са, за да се споделят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...