19 авг. 2009 г., 16:09

Отдаденост

989 0 3

Отдадох ти сърцето си, душата,

отдадох ти всяка моя частица.

Предадох си във твоите ръце съдбата,

в краката ти се свлякох, като ранена птица.

Отдадох ти щастието и болката си,

всичко мое на теб отдадох,

в прегръдките ти хвърлих тялото си,

ангел мой, цялата ти се отдадох.

Допуснах те до себе си.

Всичко свое споделих със теб.

Допуснах те и в себе си.

Сринах всички прегради от лед.

Но ти, все още се боиш от мен,

отдалечаваш се всеки ден.

Не ме допускаш в сърцето си,

не ме допускаш в ума си...

Аз искам само да те разбера

и в твоя свят да се приютя.

До тебе близо да съм искам,

душата си към твоята да притискам.

Разбий оковите си тежки,

които от любовта ми те отделят.

Отдай ми всичките си чувства горещи -

те са, за да се споделят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...