Навярно ще познаеш в мен
очите ми – синчец омаен.
По маковете в слог червен
целувките ни ще познаеш.
И повеят ще ти шепти,
как снимката ти съзерцавам.
Зад девет планини си ти –
в деветото море аз плавам.
Светът широк... Но в ден и мрак
пътеката към теб ще виждам –
по нея да се върна пак
с оназ любов, по-силна трижди!