Отдаденост
930
0
7
Обичам те! Не спирам да повтарям.
Обичам те, а в мене дъжд вали.
Насипва облак мокра страст узряла
и в мислите забива сто игли.
Светкавици разсичат ми небето.
Гърми греховно. Стелят се мъгли.
Звездите плачат тайно, непревзето
в очакване да слеят две души.
Души без страх, смирили се взаимно
се питат, що ли сбрани са в нощта.
Съдба ли, карма или пък невинност
е прошката родила любовта.
Вали порой, а в мен е топло лято
/дори и бури да вилнеят вън/,
сърцето зрънце Вяра е посяло-
отдаденост във цъфналата ръж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
