21 ene 2006, 14:07

Отдаденост

  Poesía
975 0 5
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
по стъпките ти тичам пак
дъждът пороен бързо ги отмива
следите ти изгубвам ги в мрак.

Животът си в преследване превърнах
мълча,когато трябва да крещтя
на кръста си отдавна се разпънах
да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
във твоята да се сплете
и давех се в мечтата моя
пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
научих няколко неща,
за тебе мога да се срина
и пак да цъфна във прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...