21 ene 2006, 14:07

Отдаденост

  Poesía
972 0 5
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
по стъпките ти тичам пак
дъждът пороен бързо ги отмива
следите ти изгубвам ги в мрак.

Животът си в преследване превърнах
мълча,когато трябва да крещтя
на кръста си отдавна се разпънах
да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
във твоята да се сплете
и давех се в мечтата моя
пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
научих няколко неща,
за тебе мога да се срина
и пак да цъфна във прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....