21 янв. 2006 г., 14:07

Отдаденост

973 0 5
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
по стъпките ти тичам пак
дъждът пороен бързо ги отмива
следите ти изгубвам ги в мрак.

Животът си в преследване превърнах
мълча,когато трябва да крещтя
на кръста си отдавна се разпънах
да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
във твоята да се сплете
и давех се в мечтата моя
пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
научих няколко неща,
за тебе мога да се срина
и пак да цъфна във прахта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...