21.01.2006 г., 14:07

Отдаденост

970 0 5
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
по стъпките ти тичам пак
дъждът пороен бързо ги отмива
следите ти изгубвам ги в мрак.

Животът си в преследване превърнах
мълча,когато трябва да крещтя
на кръста си отдавна се разпънах
да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
във твоята да се сплете
и давех се в мечтата моя
пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
научих няколко неща,
за тебе мога да се срина
и пак да цъфна във прахта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...