20 oct 2004, 12:12

ОТДАВНА

  Poesía
1.7K 0 1
Обичаше ме някога, си спомням.
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна
и не мислех аз за утрешния ден
а любовта ти бързо как премина
ето - отиваш си ти от мен!
Къде отиде твойта обич?
По даволите! Къде се скри?
Раздялата притиска ме като във обръч
с какво заслужих аз това - кажи?
Сега стоиш пред мен замислен.
Кажи ми го! Защо мълчиш?
Нима аз нямам право да науча
туй що в душата си таиш?
Хайде! Не ме измъчвай вече!
Аз чакам. Говори!
Или вече нямаш сили
вината си да признаеш ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кунева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...