ОТДАВНА
Обичаше ме някога, си спомням.
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна
и не мислех аз за утрешния ден
а любовта ти бързо как премина
ето - отиваш си ти от мен!
Къде отиде твойта обич?
По даволите! Къде се скри?
Раздялата притиска ме като във обръч
с какво заслужих аз това - кажи?
Сега стоиш пред мен замислен.
Кажи ми го! Защо мълчиш?
Нима аз нямам право да науча
туй що в душата си таиш?
Хайде! Не ме измъчвай вече!
Аз чакам. Говори!
Или вече нямаш сили
вината си да признаеш ти?
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна
и не мислех аз за утрешния ден
а любовта ти бързо как премина
ето - отиваш си ти от мен!
Къде отиде твойта обич?
По даволите! Къде се скри?
Раздялата притиска ме като във обръч
с какво заслужих аз това - кажи?
Сега стоиш пред мен замислен.
Кажи ми го! Защо мълчиш?
Нима аз нямам право да науча
туй що в душата си таиш?
Хайде! Не ме измъчвай вече!
Аз чакам. Говори!
Или вече нямаш сили
вината си да признаеш ти?
© Диана Кунева All rights reserved.
