Oct 20, 2004, 12:12 PM

ОТДАВНА

Poetry

1.7K 0 1

Обичаше ме някога, си спомням.
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна
и не мислех аз за утрешния ден
а любовта ти бързо как премина
ето - отиваш си ти от мен!
Къде отиде твойта обич?
По даволите! Къде се скри?
Раздялата притиска ме като във обръч
с какво заслужих аз това - кажи?
Сега стоиш пред мен замислен.
Кажи ми го! Защо мълчиш?
Нима аз нямам право да науча
туй що в душата си таиш?
Хайде! Не ме измъчвай вече!
Аз чакам. Говори!
Или вече нямаш сили
вината си да признаеш ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tamnokoska (Карина Кирова)

Да и аз така мисля.Определено ми харесва.

2006-05-07T19:14:29+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0