Отдавна

11 mar 2022, 20:13

Poesía » Otra

517 4 4

Щурците отдавна са в моето минало.

Пустинно притихват щурците.

Отдавна звездите над мен са изстинали

и тихичко спи Афродита.

И има ги само в сърцата на лудите.

В смеха на децата ги има.

Когато от сънища тъмни се будите

ще срещнете свои любими.

Не свирят щурци в пустошта на годините.

В сърцата отдавна е есен.

Когато накрая без мен си заминете

спомнете си моята песен.

Ще търся щурци в есента на градините

за всеки самотник бездомен.

Когато запее душата на виното

чукнете се просто за спомен.

Че стръмно е някак в тъмата на зимата.

И някак е много студено.

Когато в скала избродират ми името

спомнете си, все пак, за мене.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-05-27T17:15:56+03:00

Красива поезия.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2022-03-11T23:01:26+02:00

Харесва ми!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-11T20:57:50+02:00

Разкош!
ИнаКалина

2022-03-11T20:53:48+02:00

Страхотно си го написал, Ради! "Когато запее душата на виното чукнете се просто за спомен."Като гледам как "бродират" сега, твойто "отдавна" е мое déjà vu. Поздравления за звездичката!