Щурците отдавна са в моето минало.
Пустинно притихват щурците.
Отдавна звездите над мен са изстинали
и тихичко спи Афродита.
И има ги само в сърцата на лудите.
В смеха на децата ги има.
Когато от сънища тъмни се будите
ще срещнете свои любими.
Не свирят щурци в пустошта на годините.
В сърцата отдавна е есен.
Когато накрая без мен си заминете
спомнете си моята песен.
Ще търся щурци в есента на градините
за всеки самотник бездомен.
Когато запее душата на виното
чукнете се просто за спомен.
Че стръмно е някак в тъмата на зимата.
И някак е много студено.
Когато в скала избродират ми името
спомнете си, все пак, за мене.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени