18 nov 2015, 7:59

Отдавна

  Poesía
562 0 2

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.


Калта отдавна вече е бетон.
Седенките отдавна са купони.
По две коли пред всеки втори дом
и всеки днес със времето се гони.

 

Отдавна вече никой не преде.
Цифрите са смисъл в битието.
Добре живее, който днес краде.
В перфиден свят живеем общо взето.

 

Отдавна и Христос е надробен
от църкви дето никнат като гъби.
Плачеме за който е роден,
смеем се за който се загуби.

 

Не е това, което е било.
Говедата отдавна са без хора.
Съхне ни житейското дърво,
защото е останало без корен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истини, изказани с тревога за бъдещето.
    Дано тръгне всичко към добро.
  • Вярно е, но дано се промени всичко към добро!!! Вярвам го!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...