18 nov 2015, 7:59

Отдавна

  Poesía
558 0 2

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.


Калта отдавна вече е бетон.
Седенките отдавна са купони.
По две коли пред всеки втори дом
и всеки днес със времето се гони.

 

Отдавна вече никой не преде.
Цифрите са смисъл в битието.
Добре живее, който днес краде.
В перфиден свят живеем общо взето.

 

Отдавна и Христос е надробен
от църкви дето никнат като гъби.
Плачеме за който е роден,
смеем се за който се загуби.

 

Не е това, което е било.
Говедата отдавна са без хора.
Съхне ни житейското дърво,
защото е останало без корен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истини, изказани с тревога за бъдещето.
    Дано тръгне всичко към добро.
  • Вярно е, но дано се промени всичко към добро!!! Вярвам го!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...