18.11.2015 г., 7:59

Отдавна

555 0 2

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.


Калта отдавна вече е бетон.
Седенките отдавна са купони.
По две коли пред всеки втори дом
и всеки днес със времето се гони.

 

Отдавна вече никой не преде.
Цифрите са смисъл в битието.
Добре живее, който днес краде.
В перфиден свят живеем общо взето.

 

Отдавна и Христос е надробен
от църкви дето никнат като гъби.
Плачеме за който е роден,
смеем се за който се загуби.

 

Не е това, което е било.
Говедата отдавна са без хора.
Съхне ни житейското дърво,
защото е останало без корен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истини, изказани с тревога за бъдещето.
    Дано тръгне всичко към добро.
  • Вярно е, но дано се промени всичко към добро!!! Вярвам го!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...