Отдавна
Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.
Калта отдавна вече е бетон.
Седенките отдавна са купони.
По две коли пред всеки втори дом
и всеки днес със времето се гони.
Отдавна вече никой не преде.
Цифрите са смисъл в битието.
Добре живее, който днес краде.
В перфиден свят живеем общо взето.
Отдавна и Христос е надробен
от църкви дето никнат като гъби.
Плачеме за който е роден,
смеем се за който се загуби.
Не е това, което е било.
Говедата отдавна са без хора.
Съхне ни житейското дърво,
защото е останало без корен.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
