20 jun 2008, 6:36

Отдавна...

  Poesía
1.1K 0 3

Отдавна отминаха дните,

когато се нуждаех от ръката ти,

за да вървя.

Отдавна отминаха нощите,

когато имах нужда от спомена за теб

за да заспя...

Отдавна отминахме в глухите преки,

към където сме

и се забравихме...

Отдавностите удавиха чувствата

и ни позволиха да останем приятели,

и ни научиха да се усмихваме,

когато се видим...

Против каквото ни е отвътре!

Отдадеността към самите нас

ни направи ненужна институция...

Но аз си спомням за отдавна...

И в дни като днес страшно ми липсва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...