20 jun 2008, 6:36

Отдавна...

  Poesía
1.1K 0 3

Отдавна отминаха дните,

когато се нуждаех от ръката ти,

за да вървя.

Отдавна отминаха нощите,

когато имах нужда от спомена за теб

за да заспя...

Отдавна отминахме в глухите преки,

към където сме

и се забравихме...

Отдавностите удавиха чувствата

и ни позволиха да останем приятели,

и ни научиха да се усмихваме,

когато се видим...

Против каквото ни е отвътре!

Отдадеността към самите нас

ни направи ненужна институция...

Но аз си спомням за отдавна...

И в дни като днес страшно ми липсва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....