Отдавна...
Отдавна отминаха дните,
когато се нуждаех от ръката ти,
за да вървя.
Отдавна отминаха нощите,
когато имах нужда от спомена за теб
за да заспя...
Отдавна отминахме в глухите преки,
към където сме
и се забравихме...
Отдавностите удавиха чувствата
и ни позволиха да останем приятели,
и ни научиха да се усмихваме,
когато се видим...
Против каквото ни е отвътре!
Отдадеността към самите нас
ни направи ненужна институция...
Но аз си спомням за отдавна...
И в дни като днес страшно ми липсва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
