8 jul 2007, 7:02

Отдавна демонът си е такьв

  Poesía
770 0 5
  От юноша демонът си беше любовчия
  и имаше безброй хареми със жени,
  че тя една едва ли би задоволила
  сластта му във първичните игри.

  От юноша демонът си беше и вития:
  главите хорски успяваше да завърти,
  дори мьжете кланеха му се като светиня,
  гледащи го с уважение, лъстиви и добри.

  Пък жените техни канеха да го почерпят,
  клетви дали някога пред Бог
  да бъдат верни, с ялови обети, явно,
  защото бързо се поддаваха на порива си за ''любов''.

  А демонът изглеждаше перфектно -
  с релефни форми, от всякъде неустоим.
  Звездици сваляше им от небето, патетично,
  а след това си тръгваше щастлив.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...