Отдавна демонът си е такьв
и имаше безброй хареми със жени,
че тя една едва ли би задоволила
сластта му във първичните игри.
От юноша демонът си беше и вития:
главите хорски успяваше да завърти,
дори мьжете кланеха му се като светиня,
гледащи го с уважение, лъстиви и добри.
Пък жените техни канеха да го почерпят,
клетви дали някога пред Бог
да бъдат верни, с ялови обети, явно,
защото бързо се поддаваха на порива си за ''любов''.
А демонът изглеждаше перфектно -
с релефни форми, от всякъде неустоим.
Звездици сваляше им от небето, патетично,
а след това си тръгваше щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени