18 jul 2008, 23:22

Отдавна камбаните бият за помен...

2.6K 0 14
 

Не... Не съм Пенелопа... Оная...     

Бил си зает, т.е. нямал си време...

Тази пиеса, любими, отдавна я зная.

... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.

 

Монолози реди ден и нощ тишината,

там пред прага поспряла...

                         ... все на път да си тръгне...

Самотата широко отваря вратата

и напира в сърцето ми пак да се върне.

 

Любовта... Тя пък милата...

                                                Де ли се дяна?

Невидимо някак си, тихо изчезна...

В морето ли влезе? Гората ли хвана?

Дали във пустинята чак не побегна?

 

Със мъртвото време редим пасианси.

На Таро гадаем какво ú се случи.

Прелистваме кадрите в бавни каданси.

Дъждът ги отцежда в ревниви капчуци...

 

Сега бели нощи препридат съня ми

и тънките нишки кълбеят във спомен...

Но споменно, скъпи, те няма в деня ми...

 

... Отдавна камбаните бият за помен...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бианка, чувствата са взимни! Истината е, че и аз често пъти се разпознавам в стиховете ти. Май една люлка ни люлее...

    Таничка, Вероника, благодаря ви! Прегръдки и за вас!
  • Отново сякаш за мен си го написала! Обичам те, Павлина, обичам и теб, и поезията ти!
  • Чета всеки твой стих по няколко пъти!
    За мен, те са просто невероятни, истински и разстърсващи!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички минали през тук!
    Вит, тъй става със старите пиеси, понякога се превръщат в класика и мине-немине сезон и пак се заиграват. Но, както казваш, "дреме ли ти - не, не ми дреме ... щото" Прегръщам си те и аз!
    Вълчо, благодаря, ама да има да взема тая въртиопашка, тоя път тя да ме търси...
    Магинка, благодаря, много! И аз ви обичам!
    Криска, въщам се към нея, но не обещавам "рози и люляци", виж пепел от тях по-бива
    Ленка, да му мисли Язон, разучавам ролята на Медея...
    Ани, ще ги пусна, обещавам . Забегнах малко в Родопите на хладинка и хич не ми беше до "ремонти" на дълги текстове Тези дни ще се захвана, но съм подпалила на друга тема и дано да сколасам .
  • Откога чакам поезията ти!...Прекрасен стих, Павли, нямам думи!...А до прозата все не мога да стигна..., но и това ще стане някой ден Прегръдки!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...