Отдавна камбаните бият за помен...
Не... Не съм Пенелопа... Оная...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината,
там пред прага поспряла...
... все на път да си тръгне...
Самотата широко отваря вратата
и напира в сърцето ми пак да се върне.
Любовта... Тя пък милата...
Де ли се дяна?
Невидимо някак си, тихо изчезна...
В морето ли влезе? Гората ли хвана?
Дали във пустинята чак не побегна?
Със мъртвото време редим пасианси.
На Таро гадаем какво ú се случи.
Прелистваме кадрите в бавни каданси.
Дъждът ги отцежда в ревниви капчуци...
Сега бели нощи препридат съня ми
и тънките нишки кълбеят във спомен...
Но споменно, скъпи, те няма в деня ми...
... Отдавна камбаните бият за помен...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отново сякаш за мен си го написала! Обичам те, Павлина, обичам и теб, и поезията ти!
-
Чета всеки твой стих по няколко пъти!
За мен, те са просто невероятни, истински и разстърсващи!
Поздрав! -
Благодаря на всички минали през тук!
Вит, тъй става със старите пиеси, понякога се превръщат в класика и мине-немине сезон и пак се заиграват. Но, както казваш, "дреме ли ти - не, не ми дреме ... щото"
Прегръщам си те и аз!
Вълчо, благодаря, ама да има да взема тая въртиопашка, тоя път тя да ме търси...
Магинка, благодаря, много! И аз ви обичам!
Криска, въщам се към нея, но не обещавам "рози и люляци", виж пепел от тях по-бива
Ленка, да му мисли Язон, разучавам ролята на Медея...
Ани, ще ги пусна, обещавам. Забегнах малко в Родопите на хладинка и хич не ми беше до "ремонти" на дълги текстове Тези дни ще се захвана, но съм подпалила на друга тема и дано да сколасам . -
Откога чакам поезията ти!...Прекрасен стих, Павли, нямам думи!...А до прозата все не мога да стигна..., но и това ще стане някой ден Прегръдки!!!
-
Впечатляващ стих!!!
-
Хубаво е!
-
Ето, това е! Ясно и категорично! Да му мисли Одисей, топката е у него!
-
Сега бели нощи препридат съня ми
и тънките нишки кълбеят във спомен...
Чудесен стих! -
Чудесно пишеш - не тъгувай...
Поздрав с днешния ми стих - ненедеен порив -пожелавам ти го от сърце,
мила Павлинче!!! -
Прекрасно!
-
и тънките нишки кълбеят във спомен...
красива е поезията ти, мила Павлина...
не...не си Пенелопа...оная...ти си прекрасна...с обич. -
Любовта те чака,Павлина....
просто трябва да я намериш!
поздрави от вълчо!
много хубав стих! -
А сега, шах с пешката...
...
в тази пиеса някак отдавна играем
вече е скучно и ...и хич не ни дреме
като във вица - дреме ли ти - не, не ми дреме ... що то
Поли , много готин стих...
Прегръщам си те
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Таничка, Вероника, благодаря ви! Прегръдки и за вас!