18 июл. 2008 г., 23:22

Отдавна камбаните бият за помен...

2.6K 0 14
 

Не... Не съм Пенелопа... Оная...     

Бил си зает, т.е. нямал си време...

Тази пиеса, любими, отдавна я зная.

... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.

 

Монолози реди ден и нощ тишината,

там пред прага поспряла...

                         ... все на път да си тръгне...

Самотата широко отваря вратата

и напира в сърцето ми пак да се върне.

 

Любовта... Тя пък милата...

                                                Де ли се дяна?

Невидимо някак си, тихо изчезна...

В морето ли влезе? Гората ли хвана?

Дали във пустинята чак не побегна?

 

Със мъртвото време редим пасианси.

На Таро гадаем какво ú се случи.

Прелистваме кадрите в бавни каданси.

Дъждът ги отцежда в ревниви капчуци...

 

Сега бели нощи препридат съня ми

и тънките нишки кълбеят във спомен...

Но споменно, скъпи, те няма в деня ми...

 

... Отдавна камбаните бият за помен...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бианка, чувствата са взимни! Истината е, че и аз често пъти се разпознавам в стиховете ти. Май една люлка ни люлее...

    Таничка, Вероника, благодаря ви! Прегръдки и за вас!
  • Отново сякаш за мен си го написала! Обичам те, Павлина, обичам и теб, и поезията ти!
  • Чета всеки твой стих по няколко пъти!
    За мен, те са просто невероятни, истински и разстърсващи!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички минали през тук!
    Вит, тъй става със старите пиеси, понякога се превръщат в класика и мине-немине сезон и пак се заиграват. Но, както казваш, "дреме ли ти - не, не ми дреме ... щото" Прегръщам си те и аз!
    Вълчо, благодаря, ама да има да взема тая въртиопашка, тоя път тя да ме търси...
    Магинка, благодаря, много! И аз ви обичам!
    Криска, въщам се към нея, но не обещавам "рози и люляци", виж пепел от тях по-бива
    Ленка, да му мисли Язон, разучавам ролята на Медея...
    Ани, ще ги пусна, обещавам . Забегнах малко в Родопите на хладинка и хич не ми беше до "ремонти" на дълги текстове Тези дни ще се захвана, но съм подпалила на друга тема и дано да сколасам .
  • Откога чакам поезията ти!...Прекрасен стих, Павли, нямам думи!...А до прозата все не мога да стигна..., но и това ще стане някой ден Прегръдки!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...