18.07.2008 г., 23:22

Отдавна камбаните бият за помен...

2.6K 0 14
 

Не... Не съм Пенелопа... Оная...     

Бил си зает, т.е. нямал си време...

Тази пиеса, любими, отдавна я зная.

... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.

 

Монолози реди ден и нощ тишината,

там пред прага поспряла...

                         ... все на път да си тръгне...

Самотата широко отваря вратата

и напира в сърцето ми пак да се върне.

 

Любовта... Тя пък милата...

                                                Де ли се дяна?

Невидимо някак си, тихо изчезна...

В морето ли влезе? Гората ли хвана?

Дали във пустинята чак не побегна?

 

Със мъртвото време редим пасианси.

На Таро гадаем какво ú се случи.

Прелистваме кадрите в бавни каданси.

Дъждът ги отцежда в ревниви капчуци...

 

Сега бели нощи препридат съня ми

и тънките нишки кълбеят във спомен...

Но споменно, скъпи, те няма в деня ми...

 

... Отдавна камбаните бият за помен...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бианка, чувствата са взимни! Истината е, че и аз често пъти се разпознавам в стиховете ти. Май една люлка ни люлее...

    Таничка, Вероника, благодаря ви! Прегръдки и за вас!
  • Отново сякаш за мен си го написала! Обичам те, Павлина, обичам и теб, и поезията ти!
  • Чета всеки твой стих по няколко пъти!
    За мен, те са просто невероятни, истински и разстърсващи!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички минали през тук!
    Вит, тъй става със старите пиеси, понякога се превръщат в класика и мине-немине сезон и пак се заиграват. Но, както казваш, "дреме ли ти - не, не ми дреме ... щото" Прегръщам си те и аз!
    Вълчо, благодаря, ама да има да взема тая въртиопашка, тоя път тя да ме търси...
    Магинка, благодаря, много! И аз ви обичам!
    Криска, въщам се към нея, но не обещавам "рози и люляци", виж пепел от тях по-бива
    Ленка, да му мисли Язон, разучавам ролята на Медея...
    Ани, ще ги пусна, обещавам . Забегнах малко в Родопите на хладинка и хич не ми беше до "ремонти" на дълги текстове Тези дни ще се захвана, но съм подпалила на друга тема и дано да сколасам .
  • Откога чакам поезията ти!...Прекрасен стих, Павли, нямам думи!...А до прозата все не мога да стигна..., но и това ще стане някой ден Прегръдки!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...