5 jun 2012, 10:51

Отдавна отлетяха музите

  Poesía » Otra
953 0 3

Отдавна отлетяха музите.

Сякаш живот е минал цял,

а даже няма стих,

във който да го подредим.

 

Заспива днес още един

необичайно вял и странно тих,

преди да може на сбогуване

звездиците да преброи.

 

Но музите приличат на звездите,

те хем са близо, хем далек.

А музата е като ек

на глас, преследващ висините.

 

Зад облак крие се, когато 

в тъга обгръща се човек,

а щом щастлив е той, сияе,

блещука в небосвода леко.

 

И пътьом срещне ли мечта,

то музата се претворява

и като падаща звезда

във полет се преобразява.

 

 

5 юни 2012,

Глазгоу, Шотландия 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...