5 jun 2012, 10:51

Отдавна отлетяха музите

  Poesía » Otra
950 0 3

Отдавна отлетяха музите.

Сякаш живот е минал цял,

а даже няма стих,

във който да го подредим.

 

Заспива днес още един

необичайно вял и странно тих,

преди да може на сбогуване

звездиците да преброи.

 

Но музите приличат на звездите,

те хем са близо, хем далек.

А музата е като ек

на глас, преследващ висините.

 

Зад облак крие се, когато 

в тъга обгръща се човек,

а щом щастлив е той, сияе,

блещука в небосвода леко.

 

И пътьом срещне ли мечта,

то музата се претворява

и като падаща звезда

във полет се преобразява.

 

 

5 юни 2012,

Глазгоу, Шотландия 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...