5 июн. 2012 г., 10:51

Отдавна отлетяха музите

956 0 3

Отдавна отлетяха музите.

Сякаш живот е минал цял,

а даже няма стих,

във който да го подредим.

 

Заспива днес още един

необичайно вял и странно тих,

преди да може на сбогуване

звездиците да преброи.

 

Но музите приличат на звездите,

те хем са близо, хем далек.

А музата е като ек

на глас, преследващ висините.

 

Зад облак крие се, когато 

в тъга обгръща се човек,

а щом щастлив е той, сияе,

блещука в небосвода леко.

 

И пътьом срещне ли мечта,

то музата се претворява

и като падаща звезда

във полет се преобразява.

 

 

5 юни 2012,

Глазгоу, Шотландия 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...