Отдавна отлетяха музите.
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един
необичайно вял и странно тих,
преди да може на сбогуване
звездиците да преброи.
Но музите приличат на звездите,
те хем са близо, хем далек.
А музата е като ек
на глас, преследващ висините.
Зад облак крие се, когато
в тъга обгръща се човек,
а щом щастлив е той, сияе,
блещука в небосвода леко.
И пътьом срещне ли мечта,
то музата се претворява
и като падаща звезда
във полет се преобразява.
5 юни 2012,
Глазгоу, Шотландия
© Ангелина Кънчева All rights reserved.