17 sept 2015, 22:43

Отдавна са притихнали сълзите...

  Poesía
841 0 7

Отдавна са притихнали сълзите
в горещите пътеки на земята...
Сега... преглъщам черното на дните.
И то горчи. Но има вкус на лято!

Забравихме адреса на звездите.
И залеза замръква без позлата.
Отдавна никой Изгрева не пита
кога болят душите на цветята...

Студено под клепачите ми пари
загадъчния профил на луната...
Защо са опустели всички гари?
Кой счупи цветовете на дъгата?

И кой чертае Пътят на Тъгата?
Ще никне ли Маслинова Надежда...
Сега... Душа събирам по земята...
И после... в тъжен пъзел я подреждам.

Подреждам счупените и парчета...
Най-липсващите... ме болят най-много!
Когато ме болят - до бяло светя!
До бяло само... Повече - не мога!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...