paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Sep 17, 2015, 10:43 PM

Отдавна са притихнали сълзите...

  Poetry
832 0 7

Отдавна са притихнали сълзите
в горещите пътеки на земята...
Сега... преглъщам черното на дните.
И то горчи. Но има вкус на лято!

Забравихме адреса на звездите.
И залеза замръква без позлата.
Отдавна никой Изгрева не пита
кога болят душите на цветята...

Студено под клепачите ми пари
загадъчния профил на луната...
Защо са опустели всички гари?
Кой счупи цветовете на дъгата?

И кой чертае Пътят на Тъгата?
Ще никне ли Маслинова Надежда...
Сега... Душа събирам по земята...
И после... в тъжен пъзел я подреждам.

Подреждам счупените и парчета...
Най-липсващите... ме болят най-много!
Когато ме болят - до бяло светя!
До бяло само... Повече - не мога!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0