Отдавна са притихнали сълзите
в горещите пътеки на земята...
Сега... преглъщам черното на дните.
И то горчи. Но има вкус на лято!
Забравихме адреса на звездите.
И залеза замръква без позлата.
Отдавна никой Изгрева не пита
кога болят душите на цветята...
Студено под клепачите ми пари
загадъчния профил на луната...
Защо са опустели всички гари?
Кой счупи цветовете на дъгата? ...