2 oct 2007, 8:55

Отделеност

  Poesía
712 0 7
Отделеност

Чувства, родени в жарава,
но от влага на дъжд отпили,
живеещи в секундна забрава,
превръщат се в спомени гнили.

Заедно сме, но поотделно далече,
и вкуса ти забравих. Сладък ли беше?
Може от мисли погорчал да е вече.
И там, в безкрая, дъждът ни валеше.

Отделни части от едното цяло.
Отделни спомени бродят във нас.
Извива се тягостно твоето тяло,
извиват се и секундите в час.


Между нас вече липсват среди.
Сега сме само два края. Уви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....