2.10.2007 г., 8:55

Отделеност

715 0 7
Отделеност

Чувства, родени в жарава,
но от влага на дъжд отпили,
живеещи в секундна забрава,
превръщат се в спомени гнили.

Заедно сме, но поотделно далече,
и вкуса ти забравих. Сладък ли беше?
Може от мисли погорчал да е вече.
И там, в безкрая, дъждът ни валеше.

Отделни части от едното цяло.
Отделни спомени бродят във нас.
Извива се тягостно твоето тяло,
извиват се и секундите в час.


Между нас вече липсват среди.
Сега сме само два края. Уви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...