Oct 2, 2007, 8:55 AM

Отделеност

  Poetry
716 0 7
Отделеност

Чувства, родени в жарава,
но от влага на дъжд отпили,
живеещи в секундна забрава,
превръщат се в спомени гнили.

Заедно сме, но поотделно далече,
и вкуса ти забравих. Сладък ли беше?
Може от мисли погорчал да е вече.
И там, в безкрая, дъждът ни валеше.

Отделни части от едното цяло.
Отделни спомени бродят във нас.
Извива се тягостно твоето тяло,
извиват се и секундите в час.


Между нас вече липсват среди.
Сега сме само два края. Уви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...