Изцапани са с пръст ръцете.
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен,
разлиства свое стъбълце
и радва се, когато цъфне
усмивката на нечие лице.
Да, тя го свързва с необята.
Той всичко в кръг върти.
Създава плодове душата –
за себе си и другите души.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Глупавият човек търси щастието в далечината, мъдрият го засажда под краката си »