ОТГОВОР
Попитах вятъра, който свири в нощта...
и научих за твоята тъга.
Попитах звездите, които вечер изгряват...
и научих, че ти най-силно ме обичаш на света.
Попитах морето, което бушува във мрака...
и научих, че все още си сама.
Попитах тишината: "Защо си отиде тогава?"
Попитах... а в отговор получих... тишина.
© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados