Oct 12, 2009, 9:32 PM

Отговор

  Poetry » Love
1.2K 0 13


ОТГОВОР


Попитах вятъра, който свири в нощта...

и научих за твоята тъга.

Попитах звездите, които вечер изгряват...

и научих, че ти най-силно ме обичаш на света.

Попитах морето, което бушува във мрака...

и научих, че все още си сама.

Попитах тишината: "Защо си отиде тогава?"

Попитах... а в отговор получих... тишина.

 

 

 

                                        ПЕСЕН >>>

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...