7 abr 2013, 9:44

Отговор с въпрос

  Poesía » Otra
2K 1 3

Отговор с въпрос

Възможно е дървото от полето
без корените да порасне... 
Не трябва ли да се извиси в небето,
с душата на орела да се срасне?

Възможно е болката ми да премине,
от неразбиране и близък егоизъм.
Но първо, може ли да се размине,
невежеството с прогресирал оптимизъм?

Неправилно е често да упрекват,
в постъпките да ровят за вината. 
Дали в душите им отекват, 
безумията на рутината? 

С отричането ще дадем начало
и догми стари в разцвет ще променим.
Къде в живуркането вяло
душите можем да спасим?

Животът е залог. Обречен...
Кръг от недоразумение.
Това ли прави отговорът да е вечен? 
Или въпросът тук е без значение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много истини се крият във въпроса и отговора...
    харесах философията на стиха... много..
    поздравления..
  • !!!
  • "Къде в живуркането вяло
    душите можем да спасим?"

    Този въпрос си го задавам и до ден днешен. Понякога си отговарям сама, понякога срещам помощ от приятели, роднини, неприятели и не винаги разбирам движещата сила на докосването до личните им светове. Събирам опита им. Помня го. Пазя го и когато се наложи го използвам за да намеря пътя към Светлината. Онази, която дава корен и криле на децата си. Благодаря ти!
    Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...