Отговор с въпрос
Отговор с въпрос
Възможно е дървото от полето
без корените да порасне...
Не трябва ли да се извиси в небето,
с душата на орела да се срасне?
Възможно е болката ми да премине,
от неразбиране и близък егоизъм.
Но първо, може ли да се размине,
невежеството с прогресирал оптимизъм?
Неправилно е често да упрекват,
в постъпките да ровят за вината.
Дали в душите им отекват,
безумията на рутината?
С отричането ще дадем начало
и догми стари в разцвет ще променим.
Къде в живуркането вяло
душите можем да спасим?
Животът е залог. Обречен...
Кръг от недоразумение.
Това ли прави отговорът да е вечен?
Или въпросът тук е без значение.
© Валентин Митев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
"Къде в живуркането вяло
душите можем да спасим?"
Този въпрос си го задавам и до ден днешен. Понякога си отговарям сама, понякога срещам помощ от приятели, роднини, неприятели и не винаги разбирам движещата сила на докосването до личните им светове. Събирам опита им. Помня го. Пазя го и когато се наложи го използвам за да намеря пътя към Светлината. Онази, която дава корен и криле на децата си. Благодаря ти!
Сърдечни поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
харесах философията на стиха... много..
поздравления..