7.04.2013 г., 9:44

Отговор с въпрос

2K 1 3

Отговор с въпрос

Възможно е дървото от полето
без корените да порасне... 
Не трябва ли да се извиси в небето,
с душата на орела да се срасне?

Възможно е болката ми да премине,
от неразбиране и близък егоизъм.
Но първо, може ли да се размине,
невежеството с прогресирал оптимизъм?

Неправилно е често да упрекват,
в постъпките да ровят за вината. 
Дали в душите им отекват, 
безумията на рутината? 

С отричането ще дадем начало
и догми стари в разцвет ще променим.
Къде в живуркането вяло
душите можем да спасим?

Животът е залог. Обречен...
Кръг от недоразумение.
Това ли прави отговорът да е вечен? 
Или въпросът тук е без значение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много истини се крият във въпроса и отговора...
    харесах философията на стиха... много..
    поздравления..
  • !!!
  • "Къде в живуркането вяло
    душите можем да спасим?"

    Този въпрос си го задавам и до ден днешен. Понякога си отговарям сама, понякога срещам помощ от приятели, роднини, неприятели и не винаги разбирам движещата сила на докосването до личните им светове. Събирам опита им. Помня го. Пазя го и когато се наложи го използвам за да намеря пътя към Светлината. Онази, която дава корен и криле на децата си. Благодаря ти!
    Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...