8 may 2020, 11:24

Отговор във въпроса

  Poesía
728 0 1

 какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък

 

в безумие
да се будиш
до задушаване
да изплуваш
да поглеждаш как времето
не тече
пак да се гмурваш

 

изкатервайки
всяка следваща плочка
будуване

 

да повдигаш
с уморени ръце
трупа на удавника
-твойто съзнание
над повърхността
да го качваш
на върха на иглата
при тристата дяволи

 

и да чакаш
да си дойде някой
който толкова закъснява

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...