какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък
в безумие
да се будиш
до задушаване
да изплуваш
да поглеждаш как времето
не тече
пак да се гмурваш
изкатервайки
всяка следваща плочка
будуване
да повдигаш
с уморени ръце
трупа на удавника
-твойто съзнание
над повърхността
да го качваш
на върха на иглата
при тристата дяволи
и да чакаш
да си дойде някой
който толкова закъснява
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
