8 мая 2020 г., 11:24

Отговор във въпроса

729 0 1

 какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък

 

в безумие
да се будиш
до задушаване
да изплуваш
да поглеждаш как времето
не тече
пак да се гмурваш

 

изкатервайки
всяка следваща плочка
будуване

 

да повдигаш
с уморени ръце
трупа на удавника
-твойто съзнание
над повърхността
да го качваш
на върха на иглата
при тристата дяволи

 

и да чакаш
да си дойде някой
който толкова закъснява

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...