8 jun 2010, 12:50

Отгребение 

  Poesía » Otra
1186 0 4

Във живота всичко е измама,
едва сега разбрах това.
Само миг и теб те няма,
прибра те в храма си Смъртта.

Красивото ти младо тяло,
закуска стана за земята.
Скрита и заровена изцяло,
одеяло стана ти тревата.

Довечера ще дойда, зная,
носейки лопата здрава.
И пръстта усърдно ще копая,
докато луната ми се подиграва.

Солената си пот ще пия,
ще работя без покой до сутринта.
И чак когато те открия,
до теб в ковчега ще заспя.

© Михаил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добро! Само не лягай и ти там.Не искам да чета стиховете ти посмъртно
  • Много, ама много добро! Поздрави!
  • Как си, луди човече??? Отдавна не съм бил тук при теб поради невъзможност и доста неща съм пропуснал...но обещавам да ги посетя скоро Нали знаеш, че харесвам психопатските ти творби и ги чета с удоволствие Поздрави от мен
  • Отгребение... Страшно добро попадение!*
Propuestas
: ??:??