Отгребение
Във живота всичко е измама,
едва сега разбрах това.
Само миг и теб те няма,
прибра те в храма си Смъртта.
Красивото ти младо тяло,
закуска стана за земята.
Скрита и заровена изцяло,
одеяло стана ти тревата.
Довечера ще дойда, зная,
носейки лопата здрава.
И пръстта усърдно ще копая,
докато луната ми се подиграва.
Солената си пот ще пия,
ще работя без покой до сутринта.
И чак когато те открия,
до теб в ковчега ще заспя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
