Във живота всичко е измама,
едва сега разбрах това.
Само миг и теб те няма,
прибра те в храма си Смъртта.
Красивото ти младо тяло,
закуска стана за земята.
Скрита и заровена изцяло,
одеяло стана ти тревата.
Довечера ще дойда, зная,
носейки лопата здрава.
И пръстта усърдно ще копая,
докато луната ми се подиграва.
Солената си пот ще пия,
ще работя без покой до сутринта.
И чак когато те открия,
до теб в ковчега ще заспя.
© Михаил Костов All rights reserved.
Нали знаеш, че харесвам психопатските ти творби и ги чета с удоволствие Поздрави от мен
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
