Отхвърлен

22 ene 2012, 12:48

Poesía » Otra

529 0 1

Този свят е тъй суров,

няма нито капчица любов.

Толкова студен и мрачен,

неприветен и невзрачен.

Сиротен, тъжен и напълно сам,

това чувство най-добре го знам.

Жив - а отвътре си умрял.

Млад - но вече остарял.

Обкръжен от двулики хора,

служещи ти за опора.

Ала станеш ли ненужен,

"нож забиват ти, заслужен!"

И ето, пак настъпва сутрин сива,

бодливи нокти в тебе впива.

Така минава ден след ден,

на мъката във вечен плен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nelsan (Нели Вангелова)

2012-01-22T22:48:22+02:00

Мило момиче, имаш много добър усет за римите, но ритъмът нещо ти бяга - променяш го във всеки куплет. Иска се още работа върху стихотворението. Желая ти успех!