Отхвърлен

22.01.2012 г., 12:48 ч.

Поезия » Друга

513 0 1

Този свят е тъй суров,

няма нито капчица любов.

Толкова студен и мрачен,

неприветен и невзрачен.

Сиротен, тъжен и напълно сам,

това чувство най-добре го знам.

Жив - а отвътре си умрял.

Млад - но вече остарял.

Обкръжен от двулики хора,

служещи ти за опора.

Ала станеш ли ненужен,

"нож забиват ти, заслужен!"

И ето, пак настъпва сутрин сива,

бодливи нокти в тебе впива.

Така минава ден след ден,

на мъката във вечен плен...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nelsan (Нели Вангелова)

2012-01-22T22:48:22+02:00

Мило момиче, имаш много добър усет за римите, но ритъмът нещо ти бяга - променяш го във всеки куплет. Иска се още работа върху стихотворението. Желая ти успех!